|
Либия - държава на изпитателен срок |
|
|
|
Когато става дума за Либия, човек се пита да се смее ли или да плаче. Клоунадите на нейния водач, както впрочем и вкусът му към циркаджийските одежди, често предизвикват усмивка. Самият клоун обаче не се смее. Ако при освобождаването си българските медицински сестри и палестинският лекар не трябваше да се подпишат, че се отказват от всякакво наказателно преследване заради изтърпените в затвора мъчения, срещу тази страна - нов приятел и съюзник - можеше да бъде насочен прожектор, който да освети равнището на цивилизованост.
Трагичен и комичен едновременно е фактът, че Либия не е нация в истинския смисъл на думата. Дори в много отношения тя е държава със затихващи функции по волята на своя ръководител: Киренайка (източната част на Либия - б. р.) винаги е обръщала взор към съседен Египет, а свързаните с Кайро "Мюсюлмански братя" тук имат особено здрави корени. Триполитания и Фезан (останалите две съставни части на Либия - б. р.) пък открай време са берберски земи, ориентирани към останалия Магреб. Страна "на изпитателен срок", Либия и нейният крайно безинтересен водач трябва същевременно да бъдат пазени с всички средства заради дълбоката криза, която държавата преживява. В действителност през последните години присъствахме на нещо равнозначно на вирусна мутация, която може да има катастрофални последици. Положението стана толкова сериозно, че под влиянието на либералния си син Сейф ал Ислам Кадафи започна помирение с целия западен свят, който днес възприема задъхващата се и гротескна диктатура на Триполи като по-малкото зло и го понася търпеливо. Западът дори един ден може да се наложи да я защитава от опасни врагове, които няма да се поколебаят да възкресят терористичната агресивност от първите години на режима, като този път арабският национализъм навлича доспехите на чистия и безкомпромисен ислямизъм. Поради тази причина косвените упреци към Франция и нейния президент след зрелищното освобождаване на българските медицински сестри са съвсем неуместни и дори изненадващи.
Великобритания и САЩ не чакаха резултата от този тежък хуманитарен проблем, за да се установят отново в Триполи и да започнат съвсем официално да преговарят по оръжейни сделки. Германия не е преставала да работи в интерес на "Сименс" за сключването на ядрен договор с граждански цели, докато нейният външен министър водеше с неоспорим успех преговорите по хуманитарния проблем. Италия, чиито тайни служби помогнаха на Кадафи да вземе властта през 1970-а, се превърна в неуморим адвокат на тирана от Триполи. Приносът на Франция в този единогласен хор на западния свят е особената динамика, придружена с бързи действия, и тя логично спечели от това.
|
