Цените на зеленчуците, хляба, месото и млякото се вдигнаха залпово. Всеки ден магазините осъмват с нови етикети. Търговците се оправдават с производителите, които надували цените. Те пък винят сушата, заради която реколтата от жито била слаба, а фуражът не стигал за изхранване на животните.
Спекулативно ли е поскъпването и докога ще продължи, попитахме шефовете на Софийската стокова борса Васил Симов и на Националната асоциация на млекопреработвателите Михаил Тачев.
- Г-н Симов, спекулация ли е масовото вдигане на цените на хранителните стоки?- За подобно нещо в България не може да се говори дори теоретично. Пазарът е доста динамичен, доста развит, така че не може да става дума за спекула. Много е трудно да се правят и договорки между фирми от един бранш. Фирмите са хиляди и няма как да се уговорят, няма и монопол от един или двама крупни играчи. Убеден съм, че във всички браншове, дори строителни, предприемачество, реклама, не може да съществуват договорки, защото играчите са прекалено много на брой. Що се отнася до вдигането на цените на хляба, месото, млякото - това е
нормална реакция на пазара спрямо поскъпналите суровини.
- Тоест всичко се дължи на оскъдната реколта от зърно?- Да, фуражът е в основата на пирамидата. Поскъпването на фуражната пшеница води до вдигане на цените на редица стоки по веригата. С фураж се хранят животните, от тях пък се добива не само месо, но и мляко и яйца. Оттук нататък всички млечни и месни продукти поскъпват по веригата, подтикнати от високите цени на фуражите. Нека да не забравяме, че тази година през юли и август, когато обикновено зърното е най-евтино, имаме рекордни цени. Пшеницата това лято поскъпна два пъти и половина в сравнение с миналото. Ако сега житото е около 400 лв. на тон, в края на юли 2006 г. беше по 170-180 лв. Няма как след като цената на зърното е скочила толкова, да не поскъпнат и месото и млякото.
- Съществуват ли все пак някакви механизми, с които да се овладеят цените или дори да се намалят? Например внос на по-евтина пшеница?- Внос на по-евтина пшеница е невъзможен. Следя пазарите по цял свят и цената навсякъде варира между 400 и 480 лв. на тон. Най-евтина е в Чикаго, където се търгува за около 380-400 лв., най-скъпа е в Черноморския басейн, където минава 400 лв. В Унгария е 440 лв. При царевицата е точно обратното - цената й е около 150 долара, или 230-240 лв. на тон в САЩ. С транспорта до България би излязла около 300 лв. за тон. У нас цената й е около 400 лв. на тон, но реално царевица у нас няма. По-лошото е, че се очаква добивите през септември да са нищожни. Възможностите пред нас са да се внесе царевица. Дори от Западна Европа да се вземе, пак ще излезе по-евтино отколкото у нас, защото там тя се предлага за 150-160 евро на тон. Това е ходът, който трябва да се предприеме, за да не се блокира животновъдството в България. Животновъдните стопанства трябва да внесат евтина царевица, а не да посягат към оскъдната и скъпа българска пшеница.
- Очакваме евтина пшеница от Унгария, може ли тя да успокои цените у нас?- Не разбирам точно какъв ще бъде механизмът. Но ако някой пусне пшеница за 100 евро на тон, трябва да се избием, за да успеем да го купим.
- Значи вносната царевица е единствената възможност за овладяване или дори намаляване на цените на хранителните стоки?- Да, точно така е. Оттам ще намалеят и цените на всички хранителни продукти по веригата - мляко, яйца, месо, колбаси.
- Има ли други механизми за намаляване на цените?- Сравнително евтини са фуражите в Щатите и Южна Америка. Ако се намери крупен търговец, който да внесе големи количества оттам, също ще се намалят цените.
- Как може да повлияе държавата?- Няма как държавата да се намеси в което и да било пазарно стопанство. Единственото, което може да прави, е да стимулира вноса и да изолира износа с различни мита и такси. Ако правителството вземе решение за безмитен внос на определено количество зърно или за намаляване на митата, това ще е добре дошло за животновъдството.
